Ателие за часовници или за спомени притежава бай Братан
Никой вече не се интересува от класиката, всеки е подвластен на електрониката, казва мъжът, който оправя времето, а няма такова
Паулина Гегова
Пиша тези редове от първо лице, защото не мога да остана безпристрастна към човека, с когото се запознах наскоро. Бай Братан – часовникар, чието ателие е изпълнено от аромат на инструменти, а единствената звучаща музика е постоянното тик-такане на здрави и не толкова часовници. Но най-вече е изпълнено със спомени, стари и неспиращи като механизмите, които им пригласят. Спомени на 84 години, тежки и наситени с низ преживявания, събиращи един човешки живот, достоен да бъде описан с книга или сценарии. Живот като на филм, записан не на лента, а на прашасало махало.
Когато отворих вратата на малкото магазинче, в близост до Пловдивския университет, попаднах в един неординерен свят, където времето никога не спира, звукът му никога не стихва. Първоначално бай Братан се опита да ме отпрати с извинение, че вече не чува добре и усмивка на носталгия. Наложи се да си комуникираме с писане. Но колкото и да се опитваше да се дърпа настрана, виждах и сама, че копнее да разкаже историята си на някого. И го направи! Без убеждаване, без натиск, просто думите се изляха от устата му, но не за занаята на часовникаря. Никой вече не се интересува от класиката, всеки е подвластен на електрониката, каза спокойно Братан Стоев. Да, той изработва всички видове и форми стъкла, кристал и плексиглас. Да, той е поправял механизми още от Османската империя. Да, носят му толкова поръчки от чужбина – Норвегия, Холандия, Русия, че често не му остава време да се заеме и с българските. Чудна работа – мъжът, който поправя времето, няма такова…
Но майстор Братан не се е занимавал цял живот с часовникарство. Като млад е писал стихове,следвал е право, после е работил 40 години в съда. И като чертожник, и като документалист. Пътувал е в Москва, Ленинград и много други. Но страстта си е страст! Въпреки редовната му работа, всяка събота и неделя е поправял часовниците на колегите си адвокати, чиновници, съдии. Довел е съпруга от Сливен. По неговите думи е била невероятна красавица и много интуитивна жена. Но съдбата я разделя с нея, когато е била на 60 години.
В един момент го понижават, защото го обвиняват, че е издал държавна тайна. Когато се пенсионира му изчисляват 80 лева пенсия и го начитат, че дължи 7 000 лева на държавата. Два пъти го е блъскала кола, но до сега никога не се е оплаквал в полицията. Вече втора година живее с пукнати прешлени, но все така продължава да работи.
При пътуванията си до Ереван, се запознава с музикално семейство, с което стават големи приятели. Едно от момиченцата толкова пасва на бай Братан и съпругата му, че я сгодяват за сина им. Тя е на 10 години, а той на 12. Разбира се, изчакват да праснат, за да ги оженят, но в стечение на обстоятелствата синът им се жени за столичанка и вече младата жена остава в Армения. Това са тежки времена за арменския народ и когато съпругата на Братан почива, Жана, както се казва, бяга в България. Преминала е границата по някакво чудо, защото в същия момент властите ги спират и връщат всички обратно. Само тя е успяла да се измъкне.
Цялата статия може да прочетете на КАПАНА.БГ
